{literal}

Препоръчваме ви: Софийски международен литературен фестивал

ОFFNews | 15 декември 2018 в 00:058020

Шестото издание на Софийски международен литературен фестивал се провежда в НДК, Мраморно фоайе.

Представяме ви пълната програма за последните два дни от фестивала:

15 декември | събота

10:30 – 12:00
Детска програма: Прасчо и други приказни герои
Среща-работилница с Мила Попнеделева-Генова
Едно събитие за най-малките, в което Прасчо ще излезе от книгите, за да дойде на литературния фестивал и да се оплаче на децата как е описан и нарисуван от Мила като свинчо и как тя харесва другите си приказни герои повече от него.
За кой е писала Мила, че не си подрежда играчките? За Прасчо. Кой е нарисувала най-дебел от всички животни? Пак Прасчо!!! За кой е писала, че не си мие копитцата? За Прасчо. Честно ли е това? А кой е нарисувала да гази в калта? Отново Прасчо. За кой е написала, че говори с пълна уста? Пак за него.
Прасчо ще прочете на децата къде е писала за него тези лоши работи и ще им покаже всички илюстрации, на които не харесва как е нарисуван. После ще ги помоли да поправят тази черна несправедливост с помощта на боички, моливи и глина. Да напишат хубави неща за него и да нарисуват нови илюстрации, в които той да е възпитано и чисто прасе. И да е слаб. Най-важно му е да е слаб. Иска да се види и зелен. И висок. И елегантен. И да го нарисуват, как язди кон. И слон! И как пилотира самолет.
Прасчо се надява, че децата ще поправят имиджа му от книгите на Мила.


12:00 – 13:00
Дискусия: Аз съм тук, за да питам, не да отговарям.
Въпросите на Георг Бюхнер и Бертолт Брехт.
Българският театър и жалоните на драматургичното мислене
Разговор на режисьора Явор Гърдев и драматурга Константин Илиев по случай излизането от печат на книгите „Кукли сме ние…“ (пиесите „Смъртта на Дантон“, „Леонс и Лена“ и Войцек“ от Георг Бюхнер – превод на Константин Илиев и Ирина Илиева, издателство на Нов български университет) и „Към потомците“ (пиесите „Добрият човек от Сечуан“, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“, „Кавказкият тебеширен кръг“ и „Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолт Брехт, ИК Жанет 45 – превод на Константин Илиев)


13:00 – 14:00
Дискусия: Говорим за българската драматургия: Пиеси за родината или за трудните отношения между българската театрална сцена и българските автори на пиеси
Представяне на Пиеси за родината и дискусия за отношението между българската театрална сцена и българските драматурзи.
модератор: Виолета Дечева
с участието на: авторите в сборника с пиеси, членове на академичното жури на Конкурс за нова пиеса, водещи на Лаборатория за писане на пиеси, актьори


14:00 – 15:00
Софийският международен литературен фестивал представя: Свободно поетическо общество
„Поезията на Живота“, Шилер
Кой би желал на сенки да се наслаждава
С които същността чужд облик получава
И мамят надеждата с чужда власт
Да гледам истината гола искам аз!
Повече от година „Свободно поетическо общество“ мисли поетическото в широкия смисъл на словесността и отстоява правото да се говори и пише свободно с вкус и стил.
Свободно поетическо общество е платформа за поезия, проза, пластични и сценични изкуства, за оперативна критика и публицистика, но също така прокарва връзки с всички науки, успоредно с които и благодарение на които литературата се развива.
В този смисъл „Свободно поетическо общество” отказва, а и не може да се държи просто като сайт за литература или културна медия. Вместо това то избира по-трудния път, за да се превърне в поле, обединяващо всичко онова, от което неговите създатели, автори и читатели имат нужда.
Екип от съмишленици списват и поддържат сайта жив и притеглят все повече хора към свободата и истинността в изкуството.
с участието на: Александър Христов, Белослава Димитрова, Зорница Гъркова и Марианна Георгиева

15:00 – 16:00
Дискусия: Къде се крие богът на късия разказ
с участието на: Йорданка Белева, Велина Минкова и Соня Тодорова
Богът на късия разказ има много имена – Чехов, Йовков, Борхес, Карвър, Селинджър, Бредбъри, Алис Мънро... Той/тя е богът на дребните неща, на неочакваните обрати, но и на нищонеставането, на безмилостните финали, но и на милостивите развръзки... Как се пишат разкази тук и сега – в днешните времена на романи и на фейсбук статуси, на глобалност, но и на нова локалност, ще дискутираме с три авторки на новоизлезли книги.
модератор: Биляна Курташева

16:00 – 17:00
Срещи с писатели: Безименно, невидимо, родно. Проза и справедливост
Разговор с Людмила Миндова, Добромир Байчев и Мехмед Атипов
Малките човешки истории на голямата политическа история. Всекидневно себеотрицание и всекидневен героизъм.
модератор: Марин Бодаков

17:00 – 18:00
Дискусия: Измерване на съвременното. Немскоезичният роман днес
с участието на: Ана Димова и Майа Разбойникова-Фратева
модератор: Борис Минков
Дискусията си поставя за цел да набележи пътищата, по които съвременният немскоезичен роман достига до проблема за съвременното. Каква роля има сатиричното начало; как въздейства въвличането на разпознаваеми масиви от „социология“, „политология“, „икономика“ и т.н. в художествената тъкан; какви са значенията на историческото търсене и „документализирането“ в измеренията на днешния ден; колко фикционалност може да понесе делникът ни? Съществуват ли стандарти в писането на немскоезичните романи, които съвременните автори възприемат от традицията; как ги развиват? – Тези и други въпроси ще бъдат обсъждани в хода на разговора. В активния контекст на дискусията ще присъстват излезлите през 2018 г. книги на Роберт Менасе (Столицата) и Кристоф Хайн (Щастливец с баща).

18:00 – 19:00
Срещи с писатели: Европа като сюжет
Разговор с Роберт Менасе (Австрия) и Алек Попов
Писателите Роберт Менасе /Австрия/ и Алек Попов /България/ разговарят с Бойко Василев за това как Европа може да бъде превърната в роман. Безсмъртен ли е Европейският съюз? А интересен ли е? Или може би смешен? Кои са неговите врагове? И има ли приятели? Въобще, каква е книгата за Европа – философски роман, трилър, пародия или гротеска?
модератор: Бойко Василев

19:00 – 20:00
Срещи с писатели: Историческото наследство: памет и истина
Разговор с Кристоф Хайн (Германия)
Можем ли да носим чужда вина? Можем ли да поправим миналото? Защо синовете на просветителите се превръщат в масови убийци? Разговор с Кристоф Хайн за политическия скепсис и моралната отговорност на писателя.
модератор: Марин Бодаков

​16 декември | неделя

10:30 - 12:00
Детска програма: Лупо, Тумба и Кутията на думите
Петя Кокудева и героите от най-новата й книга - "Лупо и Тумба. Част 2" - ще ви покажат вълшебната кутия на думите, пълна с истории.

12:00 - 13:00
Срещи с писатели: Да изобретим друго минало - белетристиката като съпротива срещу конюнктурната история
Разговор с Христо Карастоянов и Крум Филипов
Модератор: Ани Бурова

13:00 - 14:00
Срещи с писатели: Хайку - за чудесата на всекидневието
Разговор с Владислав Христов, Илиана Илиева и Петър Чухов
Успехът на българските хайку автори и множеството публикации в световните специализирани издания показват, че теоретичната им подготовка е на високо ниво. Какво ни е нужно, за да напишем едно добро хайку? Със сигурност, освен талант, са ни необходими и познания за спецификата на този поетичен жанр с милиони почитатели от цял свят. Можем да наречем „Основи на хайку” първи учебник по хайку на български. Той е написан на популярен език и ни дава основна информация, която ни е нужна както за четенето, така и за писането на стихове в най-кратката поетическа форма. Книгата включва текстове от Джейн Райкхълд и Алексей Андреев – двама от най-изявените познавачи на това лаконично поетическо изкуство.

14:00 - 15:00
Срещи с писатели: Поезията, поставена пред скоби
Разговор с Кристин Димитрова, Марин Бодаков и Яна Букова
Някой може да е открил Яна Букова и Кристин Димитрова като преводачки и авторки на проза или да познава Марин Бодаков като журналист, редактор и преподавател, но те са преди всичко имена, свързани с поезията. С мощна, концентрирана, остроумна, (раз)очарована или деликатно заявяваща ликувания и откази поезия.
Модератор: Стефан Иванов

15:00 - 16:00
Срещи с писатели: Поезията като скандал в епохата на разградените дворове
Разговор с Фердинанд Шмац (Австрия)
Поезията не иска да се отучи от жаргона на автентичността - и това е екологична катастрофа. Още през 1987 г. заедно с Франц-Йозеф Чернин Фердинанд Шмац фокусира вниманието върху темата за непрекъснато връщащата се на власт автентичност - публикувайки антологията "Пътувания. В осемдесет стихотворения по целия свят" с преднамерено тривиални стихове, като малко след това двамата представят книга с разобличение на случая ("Пътуването. В осемдесет плоски псета в дълбокия трап"). Вършат го, за да покажат колко ниски са художествените критерии на съвременната австрийска литература. Сякаш не е имало никога авангарди, нито преди тях саморефлексивни и критични епохи. Но днес вече съществува конкуренцията на пишещите машини. Онези, които са флиртували или спорили с ботове, добре го знаят. Но силно ли е днес усещането за илюзията на автентичността? Не сме ли постоянно изложени на ударите на желанието да се изрича някаква истина, която е винаги банална? И не е ли по-остроумна машината, ненуждаеща се от емпатия?
Модератор: Йордан Ефтимов

16:00 - 17:00
Срещи с писатели: Зелените очи не са случайни
Разговор със Здравка Евтимова и Палми Ранчев
Здравка Евтимова и Палми Ранчев - едни от най-изявените български писатели с остро социално чувство и непревзето око както за литературата, така и за живота, в откровен разговор с Митко Новков.
Модератор: Митко Новков

19:00 - 21:30
Тайно поетическо четене
Имената на поетите и музикантите, както и мястото, на което ще се проведе четенето, ще останат тайна до последния момент. Броят на хората, които ще присъстват, ще бъде ограничен, а предварителното записване ще е задължително. Със сигурност се знае единствено, че поетите имат поставена задача: те трябва да прочетат две свои стихотворения, едно стихотворение от немскоезичен автор, което е важно за тях, и да „реагират“, както намерят за добре, на тайната.
С предварително записване, след което ще получите допълнителни инструкции, които ще ви отведат до Тайното поетическо четене. ​Вход свободен

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
33