{literal}

Как Невена Коканова изигра Ирина в 'Тютюн'

Георги Тошев: Невена Коканова е легенда, която продължава. Невена е любов! (плюс откъс от книгата 'Години любов')

Даниел Ненчев | 11 декември 2018 в 14:4954870

Книгата „Години любов. Невена Коканова” с автор Георги Тошев излиза за датата, на която актрисата щеше да навърши 80 – 12 декември. Освен биографията на Коканова, в специалното издание са включени и общо 250 фотографии от личния архив актрисата и дъщеря ѝ Теодора Шарланджиева, много от които се публикуват за пръв път.

В книгата е поместена и пълната филмография на Невена Коканова илюстрирана и с кадри от Българската национална филмотека.

Лимитирана част от тиража на книгата е с колекционерска стойност, тъй като включва три картички с неизвестни фотографии на Невена Коканова от 60-те години и лично е подписана от автора. Отличава се и с различна корица от основното издание.

Георги Тошев с дъщерята на Невена Коканова - Теодора Шарланджиева Снимка: Николай Христозов

През месец декември в кино „Одеон“ тече панорама с филми на Коканова - „НепознатиТЕ роли на Невена Коканова“.

За книгата и голямата актриса разговаряме с Георги Тошев.

- Какво отличава Невена Коканова от всички останали български актриси?

- Невена Коканова умее да присъства на екрана отвъд думите. Тя е е дарена с онова, което трудно може да се придобие - магическа кинегеничност. Някои го наричат "тотално присъствие". За мен тя най-цялостно се вмества в представите за филмова икона. Нейната кариера и личен живот се допълват по един много особен и прелестен начин. Красива жена, желана жена, обичана жена, актриса, която може да изиграе всичко. Не лека лична съдба - баща военен офицер, неприемане в Театралната академия, странстване по провинциални сцени, кино дебют с незначителна роля, среща на голямата любов на снимачната площадка, следващи любови, известност, която не може да се удържи, болест, с която трябва да се справи… Легенда, която продължава!

- Какво ново научихте Вие за Невена, докато създавахте новия си документален филм “Невена Коканова. Пътуване” и книгата “Години любов”?

- Научих, че в изкуството, както и в живота, трябва да се присъства с достойнство! Въпреки обстоятелствата, които често са срещу нас. Открих безценни кадри, съхранени от Българска национална филмотека, които свидетелстват за едни години на любов в българското кино. Тогава са създадени наистина стойностни филми, които остават в историята на киноиндустрията ни.

- Как драматичните ѝ роли от киното и театъра преливат в нейния живот?

- Най-категорично това се случва в един от най-силните ѝ филми "Спомен за близначката" на режисьора Любомир Шарланджиев. Сценарият на поета Константин Павлов е първият му за киното. Ролята е написана специално за Коканова. Тя играе една красива дама, която се бори с коварна болест… И губи битката… Години по-късно това се случва и с живота на Коканова.

- В Габровския Балкан има място с табела с надпис: „Любим кът и гнездо на спасението на Невена Коканова“. От какво е трябвало да се спасява там Невена?

- От напрежението, стреса, клюката, човешката лошотия. Днес не може да си представим как един светъл, талантлив и обичан човек като Невена е трябвала да се спасява от всичко това, но животът ѝ не е бил никак лек. В това число и професионалният! Защото успехът трудно се понася от бездарниците, а те са повече около нас, уви. Но извън това, като всеки емоционален работещ човек, Коканова имаше нужда от почивка, от това да свали короната на първа дама на киното ни, да гледа животни, да рисува, да потъва в тишина, да чете. Чомаци и даде това уединение. Магическо място, което носи паметта за тази изключителна жена.

- Защо нарекохте книгата “Години любов” - като заглавието на един от първите филми в кариерата ѝ?

- Много трудно едно заглавие може да побере една история. Минах през варианти. Гледах филма с нейно участие "Години за любов". Среден филм от 50-те години на миналия век. Но се замислих коя е думата, която приляга за Невена. И открих, че е любов. Приляга ѝ. Невена е любов! Обичана, обичаща… Години, не много, само 61, но с толкова много любов. Заглавието си дойде само.

- Невена казва: “Аз съм артистка, животът е моето хоби”. Как тълкувате тези нейни думи?

- Талантливите имат своя логика, която се отказвам да разгадавам. Невена е жена, която се отдава на професията по един категоричен и страстен начин. Често жертва личния си живот в името на роля, филм. Това е необяснимо, за нас, простосмъртните. Но за нея, Актрисата, това е естествено състояние на отдаденост. Животът като хоби е една добра идея, за да се спасиш от пошлостта на ежедневието, защото със сигурност там, в голямото изкуство е по-интересно...

- Книгата Ви задава въпроса “Как щяха да изглеждат очите, лицето, душата ѝ на 80 години”? Според това, което знаете за нея - какви са Вашите отговори?

- Не знам… не знам… Невена си остава загадка! И в това е най-голямата ѝ сила като актриса, като жена. Тя никога не позволи да надничат в душата ѝ, да крадат личните ѝ мигове. Затова се изисква сила. Невена не беше суетна по онзи парвенюшки начин, който днес е навсякъде. Тя не беше актриса и жена на показ. Загадка....

- Защо за Вас е важно тази история да продължава да бъде разказвана?

- Защото Невена Коканова е от изключенията в българското кино, култура. Едно категорично присъствие, което винаги ще е тук. Заради ролите. Заради таланта да бъде личност, напук на системата, обстоятелствата, компромисите. Освен талант, тя е й характер. Рядка комбинация не само в изкуството.

Предстоящо:

• 12.12. – 19,00 ч.– клуб „Перото“ – премиера на книгата „Години любов” с участието на Теодора Шарланджиева, Мария Статулова, режисьора Павел Павлов.
• 13.12. – В градската градина ще бъде подредена изложба "Невена Коканова на 80". А от 18,30 ч. в кино „Одеон“ е премиерата на новия документален филм „Невена Коканова. Пътуване“; с участието на Георги Тошев, колеги на Невена Коканова
• 14.12. – 18,00 ч. – Сатиричен театър – откриване на изложбата „Невена и Сатирата“; с участието на Калин Сърменов – директор на театъра, и приятели на Невена Коканова.
• 16.12. – 12,30 ч. – в предаването на BTV „НепознатиТЕ“ – премиера на телевизионната версия на новия филм за Невена Коканова
• През месец декември – кино „Одеон“ – „НепознатиТЕ роли на Невена Коканова“ – панорама с филми на Коканова.

През месец януари предстои и националното турне на книгата „Години любов“ и филмите за Невена Коканова.

Откъс от книгата:

ДРАМАТА „ТЮТЮН“

Историята по създаването на филма „Тютюн“ (1961) е драматична. В онези години наричат автора на романа Димитър Димов „еротик“ и „фройдист“. Притискан е от критиците да „пренапише“ героите в романа, да смекчи характерите.

На режисьора Никола Корабов се пада тежката задача да превърне 1500 страници в сценарий от 150. В началото той не предполага каква битка ще падне, за да може Ирина да бъде изиграна от Невена.

Проблемът се състои в това, че Художественият съвет на Кинематографията категорично отхвърля идеята, че тъкмо Коканова трябва да изиграе главната женска роля в екранизацията на „Тютюн“.

Спрягат се имена на актриси като Жени Божилова и Станка Занова.

„Имаше натиск от ЦК на БКП за други актриси. Освен телефонни обаждания, получавахме и заплашителни писма. За всички членове на съвета изборът на Коканова беше авантюра и огромен риск от провал“ – спомня си режисьорът Корабов. Той обаче продължава да вярва, че само Коканова може да пресъздаде образа на Ирина.

Противниците на Невена изтъкват аргумента, че тя не е професионална актриса, пък и не е от София. Намесват се завист, връзки, интриги, антипатии. Независимо от това доколко човек, роден в провинцията, е подготвен за столицата, действителността винаги го слисва. Колко много хора се пилеят в това да мразят!

Големият град дава огромни възможности, но и може да те смачка. Отхвърлянето от страна на на един-единствен човек превръща всички останали в мравешка общност. Нищо не обединява така, както завистта.

Невена е слаба и крехка, твърде млада за противоречивия образ на Ирина. Нима природата е нечестна с младостта?

Девойката е част от зрялата жена. Тя се съдържа в нея. Така, както зрялата жена се усеща във всяко малко момиче.

НАМЕРЕНИЕ ЗА ЖЕНА

Красивата Невена е прекалено ясно намерение за жена. И това е достатъчно. Няма по-силна женственост от крехкостта.
Жена, сякаш все още несъбличана. Не притежава ли тя най-голямата власт!

„Не беше лесно от русолявото момиче, каквото беше тогава Невена – невисока, непредизвикателна, да се изгради на екрана гордата, непокорна и дръзко красива героиня“, разказва Корабов. За да променят невинното ѝ излъчване, режисьорът и художникът по костюмите вдигат Невена на високи токчета. Боядисват косата ѝ гарвановочерна. Походката на Коканова постепенно става грациозна. Невена се променя. Пред камерата застава сякаш друга, по-силна непозната.

В крайна сметка актьорът е проводник. Позволява да бъде обсебен от голям брой характери, ако талантът му е истински – както се случва при Невена. „Сякаш скулптирахме образа ѝ – добавя режисьорът. – Но преди да се случи това, в протоколите на художествените съвети непрекъснато пишеше: „Екипът е налице, с изключение на Ирина“.

Търсенето продължава. Ръководството на Кинематографията е склонно да се огледа за актриса от чужбина. Но се чува решаващият глас на Димитър Димов: „Със сценария на „Тютюн“ аз се занимавам от 1953-та. На мен вече ми омръзна да се занимавам с този въпрос – филмирането на „Тютюн“. Омръзна ми да слушам преценки, да приемам ходатайства, да се вълнувам въобще. Но сега се развълнувах, когато предложиха да се търси актриса от чужбина. Смятам, че филмът трябва да бъде чисто български.“

СТРАХ

„Образът, който Коканова прави, на мен изцяло ми допада. Някои възразиха, че тя е много деликатна, дребничка, невинна и чиста и не дава силния образ на Ирина. Нима Ирина трябва непременно да има развратен вид?“.

Това изказване на големия писател слага точка на споровете, шефовете на Кинематографията вдигат ръце. „Щом авторът и режисьорът искат Коканова, нека си я вземат. Но правите фатална грешка“ , пише в протоколи на Художествения съвет. Недоверието разколебава дори самата Невена.

Корабов си спомня как по време на разходка в Борисовата градина Коканова възкликва изведнъж: Няма да мога да се справя с ролята! Ценя доверието ти, но изпитвам страх. Огромен страх! Ще се проваля, ще убия и себе си, и теб. И филма!

Невена греши. Тя е жената, която всеки мъж ще пожелава.

Носи огромния потенциал на филмова звезда. Но и в страха има известна наслада. Придава вкус на живота. Иначе защо хората карат бързи коли, качват се на виенски колела, покоряват върхове?

Какво по-вълнуващо за една млада и красива актриса от това да победи собствените си страхове! И да запуши огромната, ненаситна паст на чуждата завист. При все това режисьорът е стъписан от нейната реакция.

Корабов ѝ дава сили: „Ще успееш! Ще успеем. Само ако вярваме докрай и всеотдайно!“

Вътре в себе си обаче той все още е неуверен, няма реални доказателства, че Невена ще се справи със сложната задача. Но интуицията му подсказва: насреща си има нешлифован диамант.

И се оказва прав.

По време на снимките Невена става все по-уверена. Няма проблем с достоверността. Не можеш да не ѝ повярваш. После идва и огромният зрителски интерес.

По-късно Корабов припомня на Коканова разговора им и нейното колебание, и то точно по време на кинофестивала в Кан. На 23 години Невена е звезда на най-големия кинофорум в света. Председателят на журито – прочутият френски писател Андре Мороа, посреща българската група на червения килим. Целува ръката на Коканова с думите: „Вие ме развълнувахте!“.
Изданието на фестивала през 1963-та наистина е бляскаво.

Участват легенди като Федерико Фелини, Лукино Висконти, Алфред Хичкок, Клаудия Кардинале, Жана Моро, Грегъри Пек, Бърт Ланкастър.

Българската лента „Тютюн“ е в компанията на шедьоври.

Когато през 1960-а Дановски назначава Коканова за щатна актриса в Сатиричния театър, той ѝ казва: „Теб киното те търси. Внимавай какво приемаш, не се бъркам. Но да се откажеш от театъра, няма да ти позволя!“.

И тя го слуша. Никога не пренебрегва сцената за сметка на филмите. Разкъсва се между двете форми, или по-скоро прелива от едната в другата и обратно. Отразих се в съзнанието на хората като киноактриса. Вратите на киното са по-широки, там влиза само публика. Така киното ме дари с популярност, а театърът – с живот… Дори въображаемият партньор е нещо твърде съществено за артиста. В някои случаи се стига до пълно единение, до полет, казва Невена.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
33