{literal}

Бет Харт в България и в сърцата ни

Харизан Харизанов | 06 декември 2018 в 14:2312720

Зала 1 на НДК, 4 декември 2018 г. - продадена от месеци и препълнена от възторжени познавачи и почитатели на истинския, суров блус - един привидно позабравен и изтласкан встрани от лъскавите модни течения музикален стил. Това, което те получиха, бе повече от зашеметяващо и със сигурност ще бъде помнено за цял живот. Защото уникалността на тази музика е, че макар и да извлича силата си от мизерията на ежедневието, тя придобива вселенско измерение и се домогва до най-високите и чисти струни на душевността.

Особено когато в центъра ѝ е певица като Бет Харт. Освен от изключителния вокален диапазон, разнообразието на стилистични нюанси, светлини и сенки, тътен и нежност, публиката бе покорена от една горда и независима личност, утвърждаваща смело своята непринудена и борбена женственост, споделяща без преструвки своите уязвимости, но и искряща с любов, сила и енергия.

Тонът бе даден още с разтърсващата първа песен – композицията на Ал Купър „I Love You More Than You’ll Ever Know“; друг връх бе „I’d rather go blind“ – един достоен поклон пред Ета Джеймс. Блусовата рамка позволи в нея да се вместят и преплетат елементи от различни стилове – от ритъм енд блус, през джаз, балада, госпъл и дори гръндж. И всичко това - без намек за престореност, еклектизъм или клишета. Концертът, както и самата Бет спомена, като че ли беше програмиран за тесни клубни зали – малък състав, включващ само китара, бас и барабани, с епизодичното, но много убедително включване на Бет на клавир. И скромна сцена, със свещи върху усилвателите и пианото. Китаристът Джон Никълс, с когото тя всъщност пее от двадесет години, бе другият, макар и ненатрапчив център на сцената. С чист и стилен звук, с внимание към тона и атмосферата, но и с фино и премерено солиране, той убедително полагаше тъканта, върху който талантът на Бет извършваше ваятелските си тайнства. 

Макар че и други китаристи като Джеф Бек, Джо Бонамаса и Слаш са били горди, че са акомпанирали на Бет Харт, то какво остава за възторжената софийска публика – надеждата, че преживяването все пак може пак да се повтори някога, както тя обеща преди да напусне сцената.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
33