{literal}
Автор / Здравка Евтимова

Стиснах ръката ти: разказ с продължение от Здравка Евтимова

13 април 2019 в 10:1614260
Валеше ситен дъжд. Духаше вятър. Бялата къща изглеждаше като палат от някоя приказка, но къде ти приказки в тоя град. Вече никой не им...

Трябваше да ѝ каже нещо: разказ с продължение от Здравка Евтимова

30 март 2019 в 10:0522690
Васко притисна звънеца на къщата на щурата Лена, билкарката. Добре че ме боли тука, под ребрата, рече си той. Хич не го интересуваха билките,...

Излез: разказ с продължение от Здравка Евтимова

17 март 2019 в 10:0023510
- Какво направи ти? Какво направи, глупако – жената с прошарената коса приказваше бавно и равно, като че Струма беше замръзнала под езика ѝ....

Градът: разказ с продължение от Здравка Евтимова

02 март 2019 в 09:2529500
Пропищя градът. Пропищяха околните села. Хората пристигаха да нагледат виличките си. Оградите от стоманена тел липсваха, понякога...

След него дойде лед: разказ с продължение от Здравка Евтимова

16 февруари 2019 в 11:0833440
Баща му хем кашляше, хем го боляха гърдите, като си поемеше въздух. Лежеше вкъщи, фелдшерът по телефона му обясни да се маже с мед и нишадър,...

Шоколад - разказ с продължение от Здравка Евтимова

02 февруари 2019 в 09:3058641
- Дядо, разкажи ми как тате изял бонбоните, дето ти си купил за приятелите ти – момичето държеше за ръка високия мъж с прошарена коса. То се...

Месечинке: разказ с продължение от Здравка Евтимова

20 януари 2019 в 10:3628760
Намериха Вовата с подвити и позеленели клепачи – паднал през кафене „Солирас” – видели го две жени от „Чистотата” и не повярвали на...

Коледен разказ от Здравка Евтимова

24 декември 2018 в 14:1639890
Стояха в сянката на голямата къща, най-светлата в Даскалово. Момичето беше високо, с тъмна коса и тъмни очи, в които живееше нощта. Може би...

И не съм радостен, ни тъжен: разказ с продължение от Здравка Евтимова

16 декември 2018 в 07:4528130
И не съм радостен, ни тъжен. Тази е участта на стиховете. Написах ги и трябва на всички да им ги покажа, защото не мога стори другояче....

Втори шанс: разказ от Здравка Евтимова

02 декември 2018 в 10:2943040
Бяха двама мъже, единият с прошарена коса и толкова интелигентно, красиво лице, че дори момичетата от гимназията спираха и поглеждаха след...

Сипвай: разказ от Здравка Евтимова

18 ноември 2018 в 10:5433820
Ашладисаните джанки, всичките до една, бяха съсечени съвсем при корена, направо до земята. Не бяха дялкани със секири – видя Елена. Бяха ги...

Целувки, Христо: разказ от Здравка Евтимова

04 ноември 2018 в 09:3024110
Всеки ден младата дама обличаше детето в по-скъпа рокличка, обуваше го в по-скъпи сандали и се отдалечаваше все по-далече от едноетажната...

Не кради по светло: разказ от Здравка Евтимова

20 октомври 2018 в 09:1545080
Три сенки, тънки катеричи опашки, се промъкнаха към оградения със стар зид двор. В двора растяха фиданки – в тоя каменист край освен да...

Васко: разказ от Здравка Евтимова

06 октомври 2018 в 15:1630460
Излизах с онова портмоне, което баба Елена ми подари преди няколко дни. Даде ми дори стотинки, да дрънкат като камбани, че да чуят другите...

Защото е красив: разказ от Здравка Евтимова

22 септември 2018 в 10:4235400
Аз съм Сияна, все още омъжена. За същия човек, Христо. Ето какво смята майка ми за моя живот: - Слушай какво ще ти кажа, глупачке, и си го запиши...

Баща ми и Сияна: разказ от Здравка Евтимова

08 септември 2018 в 09:4336680
- Сияна тръгнала с Риж Димитър – каза майка ми, докато правеше някакъв извлек за болки във врата. След това, като че въобще не си бе отваряла...

Отивай си: разказ от Здравка Евтимова

26 август 2018 в 09:3352880
- Отивай си – каза баба Елена на майка ми. - Ще си отида, но синът ти ще си купи една шепа кучешка отрова и ще я глътне. Баба ми Елена нищо не...

Дори оттатък: разказ от Здравка Евтимова

11 август 2018 в 09:3633440
Този ден я оставих да ме боксира. Този ден бях сънувала Шушомир и през нощта, когато го видях насън, стана празник. Шушомир, най-умното дете...

Цяла вселена никога: разказ от Здравка Евтимова

29 юли 2018 в 09:2258560
Бяха вързали голямата жена за един дъб – тук, около Старо село, гората е хилава, дъбът не го бива твърде, но колкото да вържеш човек с въже за...

Имам всичко: разказ от Здравка Евтимова

14 юли 2018 в 09:2172331
Имам всичко, ако човек е достатъчно глупав да си въобрази, че всичкото е в банката. Постигала съм успехи. Зная - успешният човек е мебел, по...